До 3% от преживелите бедствие и техните спасители развиват посттравматично разстройство - Здраве
До 3% измежду потърпевшите от злополучие и измежду спасителите развиват изцяло изразено посттравматично разстройство. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция полк. доцент Данчо Дилков, шеф на Клиника по психиатрия и военна логика на психиката към Военномедицинската академия (ВМА).
Между 5 и 15% развиват някакъв признак на посттравматичен стрес, уточни още той. По думите му нормално спасяващите са обучавани за работа на терен след злополучие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, само че и те не са изцяло предпазени. Това зависи от самостоятелния предел на сензитивност, изясни лекарят.
Кризисни интервенции
Има разнопосочни отзиви по кое време е добре човек да се върне към нормалното си всекидневие и работа. Всеки е със своята характерност и носи своите качества и всеки по друг метод възприема събитията. За едни се счита, че е по-добре да имат по-продължителна отмора, за други, в случай че са претърпели доста тежък стрес, е по-добре по-скоро да се върнат в нормалната си работна среда, защото там те се усещат предпазени, а ангажираността с трудовите занимания нормално откъсва от премислянето на травматичната обстановка. Най-важното, което би трябвало да се направи, без значение дали човек е бил пострадал от естественото злополучие или е бил член на избавителен екип, да премине през спешни интервенции, директно след събитието, предложи доцент Дилков.
Дебрифингът – вентилиране на напрежението, е доста значим, тъй като нормално предотвратява усложняването на признаците на посттравмтичен стрес, както и хронифицирането им.
Преди години данни от отчети са показвали, че до 50 на 100 от санитарите, които са събирали трупове от бойното поле, са развивали посттравматичен стрес, което демонстрира какъв брой съществено може да бъде подобен вид разстройство.
Симптоми на посттравматичен стрес
Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват директно след стресогенното събитие, а нормално до шест месеца след него. Често се появяват сред втория и третия месец и се показват в сънуване на кошмари, които значително са свързани с контузията. През деня може да се появяват " оживели подиуми " на сходни събития, които потърпевшият вижда и претърпява още веднъж.
Така у човек се появява напрежение, експанзия, податливост към приложимост на алкохол или опиат за да облекчи страданието си. Това е доста трудно за тези хора и в случай че не се вземат ограничения в точния момент, положението хронифицира и води безусловно до инвалидизация. В България няма такива случаи, само че има оповестена информация за военни от непознати армии, взели участие в задачи. Тези военнослужещи по-късно се откъсват от обществото, самоизолират се и приключват живота си или със самоубийство, или със взаимозависимост към алкохол или кокаин, или хероин.
Как може да се помогне
Такава поддръжка не е еднократен акт, а е развой, който би трябвало да продължи във времето колкото е належащо. Дебрифингът се прави в предпазена среда, в която има конфиденциалност и подкрепящо отношение, а споделените обстоятелства могат да останат в загадка и индивидът може да бъде сигурен, че ще му бъде оказана нужната помощ. След това се прави разбор. Понякога може да се реши, че би трябвало да се потърси психиатрична помощ.
Дебрифингът съставлява вентилиране на напрежението - „ изпускане “ на налягането , защото страстите са стигнали до сериозна точка. Някои хора в такива случаи стартират да плачат, други да се гневят, трети са потиснати. Обикновено при този процес най-напред се обръща внимание на тези, които са доста напрегнати, даже нападателни.
След тях се помага на тези, които са се затворили, изолирали са се и са се отдали на вътрешните си прекарвания – те задържат страстите от събитието в себе си и тези страсти повече не стават притежание на другите хора.
„ Затварянето “ на страстите и интерпретирането им по собствен метод е допустимо да докара до тежки разстройства. На последно място при дебрифинга се обръща внимание на тези, които общо взето са се справили всекидневно със дилемите си.
Възможно е година-две след интервенцията да се появи още веднъж потребност от психическа помощ, само че това се получава, в случай че той не е бил провеждан добре или в случай че потърпевшият е претърпял поредност от неподходящи събития в длъжностен или в персонален проект. Обикновено такива положения водят до нараснала ранимост.
Няма никакви безапелационни данни към този момент дали мъжете или дамите реагират по-спокойно в бедствена обстановка , уточни още лекарят. Трябва да се вземе поради, че дамите имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката тъга, тъй че би могло да се чака, че при дамите е допустимо да се появи по-лесно посттравматично разстройство, добави доцент Дилков.
При избавяне на хора след земетресение би трябвало вътрешно да си уверен и стимулиран, че ще има положителен край. Целта е понижаване на вредите и избавяне на хора, добави доцент Дилков. В отговор на въпрос по кое време избавителен екип може още веднъж да се изпрати на терен, доцент Дилков уточни, че е най-добре това да стане след една година.
Между 5 и 15% развиват някакъв признак на посттравматичен стрес, уточни още той. По думите му нормално спасяващите са обучавани за работа на терен след злополучие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, само че и те не са изцяло предпазени. Това зависи от самостоятелния предел на сензитивност, изясни лекарят.
Кризисни интервенции
Има разнопосочни отзиви по кое време е добре човек да се върне към нормалното си всекидневие и работа. Всеки е със своята характерност и носи своите качества и всеки по друг метод възприема събитията. За едни се счита, че е по-добре да имат по-продължителна отмора, за други, в случай че са претърпели доста тежък стрес, е по-добре по-скоро да се върнат в нормалната си работна среда, защото там те се усещат предпазени, а ангажираността с трудовите занимания нормално откъсва от премислянето на травматичната обстановка. Най-важното, което би трябвало да се направи, без значение дали човек е бил пострадал от естественото злополучие или е бил член на избавителен екип, да премине през спешни интервенции, директно след събитието, предложи доцент Дилков.
Дебрифингът – вентилиране на напрежението, е доста значим, тъй като нормално предотвратява усложняването на признаците на посттравмтичен стрес, както и хронифицирането им.
Преди години данни от отчети са показвали, че до 50 на 100 от санитарите, които са събирали трупове от бойното поле, са развивали посттравматичен стрес, което демонстрира какъв брой съществено може да бъде подобен вид разстройство.
Симптоми на посттравматичен стрес
Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват директно след стресогенното събитие, а нормално до шест месеца след него. Често се появяват сред втория и третия месец и се показват в сънуване на кошмари, които значително са свързани с контузията. През деня може да се появяват " оживели подиуми " на сходни събития, които потърпевшият вижда и претърпява още веднъж.
Така у човек се появява напрежение, експанзия, податливост към приложимост на алкохол или опиат за да облекчи страданието си. Това е доста трудно за тези хора и в случай че не се вземат ограничения в точния момент, положението хронифицира и води безусловно до инвалидизация. В България няма такива случаи, само че има оповестена информация за военни от непознати армии, взели участие в задачи. Тези военнослужещи по-късно се откъсват от обществото, самоизолират се и приключват живота си или със самоубийство, или със взаимозависимост към алкохол или кокаин, или хероин.
Как може да се помогне
Такава поддръжка не е еднократен акт, а е развой, който би трябвало да продължи във времето колкото е належащо. Дебрифингът се прави в предпазена среда, в която има конфиденциалност и подкрепящо отношение, а споделените обстоятелства могат да останат в загадка и индивидът може да бъде сигурен, че ще му бъде оказана нужната помощ. След това се прави разбор. Понякога може да се реши, че би трябвало да се потърси психиатрична помощ.
Дебрифингът съставлява вентилиране на напрежението - „ изпускане “ на налягането , защото страстите са стигнали до сериозна точка. Някои хора в такива случаи стартират да плачат, други да се гневят, трети са потиснати. Обикновено при този процес най-напред се обръща внимание на тези, които са доста напрегнати, даже нападателни.
След тях се помага на тези, които са се затворили, изолирали са се и са се отдали на вътрешните си прекарвания – те задържат страстите от събитието в себе си и тези страсти повече не стават притежание на другите хора.
„ Затварянето “ на страстите и интерпретирането им по собствен метод е допустимо да докара до тежки разстройства. На последно място при дебрифинга се обръща внимание на тези, които общо взето са се справили всекидневно със дилемите си.
Възможно е година-две след интервенцията да се появи още веднъж потребност от психическа помощ, само че това се получава, в случай че той не е бил провеждан добре или в случай че потърпевшият е претърпял поредност от неподходящи събития в длъжностен или в персонален проект. Обикновено такива положения водят до нараснала ранимост.
Няма никакви безапелационни данни към този момент дали мъжете или дамите реагират по-спокойно в бедствена обстановка , уточни още лекарят. Трябва да се вземе поради, че дамите имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката тъга, тъй че би могло да се чака, че при дамите е допустимо да се появи по-лесно посттравматично разстройство, добави доцент Дилков.
При избавяне на хора след земетресение би трябвало вътрешно да си уверен и стимулиран, че ще има положителен край. Целта е понижаване на вредите и избавяне на хора, добави доцент Дилков. В отговор на въпрос по кое време избавителен екип може още веднъж да се изпрати на терен, доцент Дилков уточни, че е най-добре това да стане след една година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ